Трети национален конкурс "Жени и вино, вино и жени"

Фондация "Буквите" проведе за трета година конкурса за поезия и проза, по случай Свети Валентин/Трифон Зарезан вземайки за заглавие незабравимите думи на поета - "Жени и вино, вино и жени".
Бяха получени 112 произведения от 84 автора.
Най-добрите произведения от последните три издания на конкурса ще бъдат издадени в книга. Очаквайте премиерата й в края на март.

Жури в състав:

Председател: Христо Караславов- главен секретар на СБП, поет, бард
Членове:
Камелия Иванова - изпълнителен директор на "Буквите"
Петър Карастоянов - писател

Наградените в конкурса:

Поезия:

Първо място: Велизар Велчев - “Мигът на чашата ”
Второ място: Красимир Йорданов - “Намек ”
                       Ивайло Терзийски - "Още за любовта"
Трето място: Лора Димитрова- “Чаша кампари”

Проза:
Не е връчена награда

Наградените творби:

Първа награда
Велизар Велчев

Мигът на чашата

Най-късната любов
ме сполетя.

И то сега, когато няма време!
Подобно алкохолстването тя
дойде.
Дойде
като незвана бременност.

Достатъчен си бях
и сам -
с горчивите треви,
с щуреца щурав.
С някакъв голям, забравен срам
под фонтанелата.
С безбурието.

... Но тя ме взема в нежния си плен,
отвежда ме
в драпираната вечер,
където вижда себе си до мен,
ала не вижда
колко съм далече...

И как непредсказуемо
си тръгвам -
мигът на чашата не е в напиването,
а в бавното
омекване
на ръбовете й.

Отивам си, любов,
отивам си...

Втора награда
Красимир Йорданов

Намек

Дълбоко вино си. Не смогнах да преплувам
руменината топла на страните ти,
а мислех - пресушил съм толкоз бъчви
и ти ще си поредна сладка глътка...

Дълбоко вино си. Опитах да нагазя,
но спря ме острието на зениците
и погледът ти сграбчи ме за гърлото,
и жаден бях. И двамата го знаехме...

Поднесоха ми лъскава бутилка.
Ах, как не ми се искаше да цопвам
в бълбукащите локви на шампанското,
заобграден от хиляди мехурчета...

Домашно вино си налях. Възкисело.
Уж свикнал с него бях, а ми се гадеше
при мисълта за твоите нюанси,
за твоя вкус, за твойто шумолене...

Когато утре дойде гроздоберът
на лозето до дядовата нива,
не идвай там - ужасно е рисковано!
Ще се удавя, както те отпивам.

Втора награда
Ивайло Терзийски

Още за любовта

И в кръчмата, дето животът на лакет поляга,
и търси в праведник кръгъл дори еретик,
певица несръчно пилееше похот и чалга,
но скоро замлъкна, прехапала постен език.

Защото Тя влезе. Не ангел, а дявол предрешен,
със рокля червена и гол, изкусителен гръб
и тръгна към Него - в очите с две тъмни череши,
презрели от тайни горещи и шепот, и есенна скръб.

И двамата бяха самотни. И двамата просто
туко се докосваха с поглед, с душа и със ум.
А ние - случайни и зли - непоканени гости
одумвахме двойката гълъби, вдигахме шум.

Пелинът искреше. И техните устни, отпили
на пъстрите чувства съвсем отлежалия мед,
трептяха изящни, дордето грехът на кокили
у нас не повдигна въпроса, до днес неприет:

Защо пред очите ни те ще го правят? И как ли
стоят непокътнати още блюдата пред тях.
Те сякаш гориха душите ни с хиляди факли
на своя пиян, безнадежден, безхитростен смях...

А ние скимтяхме и ближехме яростно рани,
че в нас спеше кротък и девствен вълкът - единак,
и скоро с ръмжене любовните двама ратаи
прогонихме диво от рая на нашия ад.

И скоро от нашите чаши и срязани вени
пелинът изтече, горчив като есенен смях,
и птиците, спрели в очите ни, мътно-студени,
кълвяха, кълвяха сълзите, проблеснали в тях.

И в кръчмата, дето животът вървеше по ноти,
певицата с вид на небрежно изтискан лимон
събра в деколтето си няколко мазни банкноти...
Но кой да й купи любов, и звезди, и подслон?!..

Трета награда
Лора Димитрова

Чаша кампари

Полях драскотината с чаша кампари -
за прорез и дума не може да става!
Пипалото ти едвам ме опари -
влияние нямаш над мене отдавна.
Облизах маслинката с цепната устна
и плъзнах език по кристалната чаша:
да, същата устна, която допуснах
да слея с теб сластно в целувката наша...
Минало! За да запазя мълчание,
облизвам ръба и прехапвам езика -
ако не запазя самообладание,
рискувам в мен егото да се развика...
... А смисълът липсва. Така че преглъщам
гъстата течност, с цвят махагон.
Преглъщам и спомена, който се връща,
заедно с името ти като фон!
Преглътнах, прехапах, полях, излекувах
и шия извих като черна змия -
ако нявга от твоята плът се страхувах,
то сега я прегризах... С кампари в ръка!