Магдалена се въртеше покрай телефона. Надяваше се на обаждане…
Телефонът, като по поръчка иззвъня и тя веднага вдигна слушалката:
- Здравей, Маги! Честит ти Осми март! Бъди обичана, желана …
Магдалена я прекъсна:
- Поне колкото теб … Жени … -
Е, и така може да се каже! – весело проехтя гласът от другата страна и продължи – Как си, къде ще празнувате с Данчо?
- Да празнуваме? Той отиде да работи с таксито. Днес е “жътва” … изкарват се пари … Аз съм свикнала по празниците да съм сама … А вие с Андрей?
- Затова се обаждам … тази вечер на “Табора” пее Димана. Нали и ти я харесваш, хайде да те водим … - Не знаех … да … нейните песни са ми любими … но … - отсреща я прекънаха: - Хайде, хайде, не ми отказвай! Андрей е запазил маса … ще вземем и дъщерята … и тебе!
- Няма да мога …
- Защо, какво те спира? - …С един лев съм до заплата, а тя е чак в средата на другата седмица. Пак увисна мълчание, преди да стане съвсем неловко, Жени попита:
- А вести от другия имаш ли … дето все не можете да се видите? Така и не ми каза името му!
- И да … и не … Не се обади до обяд и аз се изкуших да му звънна на GSM-ма … но не беше подходящо … Той имитира разговор с колегата си Тодоров, като обясни, че купува подарък за благоверната … и избира с дъщеря си …
- О, о Маги, само да знаеш какво ми подари Андрей … едва не припаднах … изчезнаха по едно време с дъщерята … и се връщат със страхотен накит – златен – гривна, колие и обеци, като капчици нанизани, като сълзички, много нежни … довечера ще ги сложа …
- Много се радвам … - преглътна Магдалена.
- А пък, щерката сияе … Андрей и купил кожухче … от тези модерните, знаеш ги … и панталон. От час е пред огледалото … А на тебе какво ти подари Данчо?
- Ами … нищо … - Как така нищо? Поне цвете? Гласът на Магдалена одрезгавя: - Не бил изкарал за цвете … но ме целуна …
- А другия … какво? Не ти ли честити празника?
- Не беше удобно … той “разговаря” с колегата си …
- Ах, даа … не исках да те натъжавам …
- Не, Жени, осъзнавам го. Нямам право да съм огорчена! Днес си дадох сметка … Той си има “Дами на сърцето си”- съпруга, дъщеря. Коя съм аз? С какво право да изисквам внимание? Той нищо не ми е обещавал … Аз съм … Аз бях само придатък за известно време … за кратичко … и то свърши …
Приятелката и опита да я успокои: - Ех, тези мъже, налага се да им прощаваме, понякога!
- Да, Жени, ще трябва. Ти не си съгрешавала пред мен, така че … - Магдалена си пое въздух и продължи - Аз ще се надявам да ми простиш … ако можеш … - гласът и съвсем взе да се губи – Хайде, весело изкарване довечера! Пък ще ми разкажеш утре … и може би ще ми простиш … |
Нови
произведения
